Старобългарски речник
б 
б I. Буквен знак. Втората буква от стб. азбука, назовавана бѹкꙑ; в глаг. ⰱ; в кир. б; в нвб. звук б. II. Числен знак. В глаг. .ⰱ=2, II. Числ. бр. Числ. ред. дъва Два[ма], две къ отъходѧ. прꙁъва своѩ рабꙑ. ꙇ прѣдастъ ꙇмъ ꙇмѣне свое. ꙇ овомѹ дастъ д҃ талантъ. овомѹ же б҃ З Мт 25.15А аще л вѣдꙑ. ѣлъ естъ. б҃ лⷮ҇ѣ да постт҄ сѧ СЕ 104b 23 аще которꙑ претьнкъ ловт. аще естъ дѣкъ. б҃ лⷮ҇ь да постт СЕ 105a 14 въторꙑ Втори мⷺца ноⷠ҇ѩ б҃ стаго акѵндіна А 125b 25 сⷳ҇вкѹ ⷳ҇ б҃ септѧⷠ҇ А 157b 17 ант҇ б҃ глⷭ҇а г҃ СЕ 84b 15 В състава на сл. числ.  се жена кръвотова. б҃ і҃ лѣтѣ мѫщ ... прікоснѫ сѧ въскрлі рꙁꙑ его A Мт 9.20 аще кꙿто ѹдавленнѫ. л кръвь скотѭ ... ѣстъ. б҃ і҃ недѣл да посттꙿ сѧ СЕ 104b 22 мⷺца деⷦ҇ б҃ ꙇ҃ стаго оца нⷲ҇а спірдона еппа А 128b 24 мⷺца дⷦ҇е ҃ б҃ стъꙗ мⷱцѧ анастасіѩ А 132b 2 мⷺца авгⷭ҇о ҃ б҃ сⷮ҇г агатонка A 152a 18 З А СЕ Гр δύο δεύτερος