Старобългарски речник
аѵрлꙗнъ 
аѵрлꙗнъ м ЛИ 1. Аврелиан — Цезар Луций Домиций Аврелиан Август [214—275 г.], римски император [270—275 г.]  прдошꙙ облац дож ї до аурлꙗна С 6.17—18 по седꙿм дьнї ꙁде аурлꙗнъ  сѣде на сѫдшт С 6.26 аурлꙗне мѫтелю.  непрѣподобьне ꙿто брата мого ꙁьлѣ мѫш С 13.8  вьꙁвѣштено бꙑстъ аурлꙗнѹ отъ прставьнꙑхъ вонъ вьсе то бꙑвъше С 15.3—4 2. Аврелиан — приближен на цариградския имп. Теодосий I Велики [379—395 г.] аурлꙗнъ же днъ отъ славънꙑхъ цѣсаръ мѫжь. протвѫ манастꙑрѹ отьца сак҄а. на полѹноштъ съꙁъда цръкъве свꙙтаꙿго. прьвомѫенка стефана С 208.24 С Гр Αὐριλλιανός Αὐρηλιανός