Старобългарски речник
ахол 
ахол -ꙗ м ЛИ Ахолий — солунски епископ, участник във Втория вселенски [Цариградски] събор [381 г.] прꙁъвавъ же епскꙋпа солѹнъска града менемь ахола. пꙑтааше кѫѭ вѣрѫ дръжтъ С 197.17—18 цѣсарь ѳеѡдос ... крьст сꙙ тѹ сѫштмъ епскѹпомъ ахолмъ солѹна града. въ мꙙ отьца  сꙑна  свꙙтааго дѹха С 197.27—28 бѣаше ж (!) тѹ гргор наньꙁанъскꙑ.  ахол от солѹна.  н сь н҄м мьноꙁ С 201.13—14 Изч С Гр ᾿Αχόλιος