Старобългарски речник
ахол
ахол
-ꙗ
м
ЛИ
Ахолий — солунски епископ, участник във Втория вселенски [Цариградски] събор [381 г.]
прꙁъвавъ же епскꙋпа солѹнъска града менемь ахола. пꙑтааше кѫѭ вѣрѫ дръжтъ
С
197.17—18
цѣсарь ѳеѡдос ... крьст сꙙ тѹ сѫштмъ епскѹпомъ ахолмъ солѹна града. въ мꙙ отьца сꙑна свꙙтааго дѹха
С
197.27—28
бѣаше ж (!) тѹ гргор наньꙁанъскꙑ. ахол от солѹна. н сь н҄м мьноꙁ
С
201.13—14
Изч
С
Гр
᾿Αχόλιος