Старобългарски речник
ахл 
ахл -ꙗ м ЛИ Ахил — епископ на гр. Лариса в Тесалия; участник в Никейския събор [325 г.]. След превземането на Лариса от българите през 983 г. цар Самуил пренася мощите му в Преспа. Пр. на 15 май мⷺца маⷺ҇ д҃ꙇ҃ стаго оца наⷲ҇го стлѣ ахліа А 146b 5 Изч А Гр ᾿Αχίλλιος