Старобългарски речник
ахаавъ 
ахаавъ -а м ЛИ Ахав — израилски цар [869—850 г. пр. н.е.] же беꙁаконьнѣ сꙑ.  акꙑ нъ ахаавъ. на свꙙтꙑѧ божѧ цръкв вьꙁбѣс сꙙ С 190.21 тъгда раꙁгнѣвавъ сꙙ свꙙтꙑмъ дѹхомъ въгодьнкъ хрстосовъ. по пророцѣ л. на ахаꙿва цѣсара ꙁдрал҄тъска. тако  нꙑнꙗ. прорее цѣсарѹ ѹалѹ глагол҄ꙙ ... ѹвѣс въ асъ бѣдꙑ твоѧ. ꙗко стъ богъ на небесехъ же тобоѭ хѹлмꙑ С 194.28 Изч С Гр ᾿Αχαάβ От евр ’Aḥ’ ¯ab