Старобългарски речник
атне 
атне -е м мн Атиняни, жители на Атина то л сѫтъ твоѧ кн҄гꙑ. тѣхъ сократъ отъ аѳне не пострада. то л сократъ  арстдъ.  анаѯархъ.  про велаахѫ сꙙ. мже  флософѭ  правꙿдѫ.  тръпѣн любьꙗхѫ С 138.13 отъвѣштавъше мѹ рѣшꙙ. подобьна прѣжде бꙑвъшхъ аѳне. отъвѣштавъшхъ къ аполѹ павьлѹ. двьнаꙗ бо нѣкаꙗ въносш въ слѹхꙑ нашꙙ С 540.15 Изч С Гр ᾿Αϑηναῖοι аѳне