Старобългарски речник
атанал҄ь
атанал҄ь
-ꙗ
м
ЛИ
Неясно име в
СЕ
вероятно Атанаил
ꙁаклнаѭ тѧ дше ꙁълꙑ. бгомь саваотомь. ꙇ вꙿсѣмь вонъствомь аћлꙑ бжь. ꙇ атаналемь (Фърчек, с. 83 бел. 6 вм. ᾿Αδωναΐ, ᾿Ελωΐ добавя Ναϑαναήλ от молитвата на Григорий Назиански). бгомь вꙿседръжтелемь. ꙇꙁд отд
СЕ
52а 10
Изч
СЕ