Старобългарски речник
асѵровъ 
асѵровъ прил притеж от ЛИ Асиров, на Асир — втори син на Яков [Иаков] от Зелфа, родоначалникепоним на едно от 12–те израилеви колена ꙇ бѣ анна пророца. дъшт фанѹлева. отъ колѣна асѹрова М Лк 2.36 З А СК Изч М З А СК Гр [τοῦ] ᾿Ασήρ От зап. семит aser асѹровъ сѵровъ