Старобългарски речник
асѹр҄ь
асѹр҄ь
прил
притеж
от ЛИ
Асуров, на Асур — бащата на Артабан IV
стрстъ стаго глгорѣ (!) архепскꙋпа. велкꙑѧ арменѧ. рмпсѧ. дрѹжнꙑ еѧ. пр доклтѣнѣ цр. пр цр перстѣ. артаванѣ. снѣ. аласур
(погр. вм. асѹр, Мирчев, Кодов, с. 227, бел. в Индекса)
братѹ сѫщꙋ. кюрꙋ (!) црѹ арменъскѹ. лъстѫ ѹбенъ бꙑстъ
Е
38а 8
Изч
Е
Гр
[τοῦ] ᾿Ασσοῦρ