Старобългарски речник
асѹр҄ь 
асѹр҄ь прил притеж от ЛИ Асуров, на Асур — бащата на Артабан IV стрстъ стаго глгорѣ (!) архепскꙋпа. велкꙑѧ арменѧ.  рмпсѧ.  дрѹжнꙑ еѧ. пр доклтѣнѣ цр.  пр цр перстѣ. артаванѣ. снѣ. аласур (погр. вм. асѹр, Мирчев, Кодов, с. 227, бел. в Индекса) братѹ сѫщꙋ. кюрꙋ (!) црѹ арменъскѹ. лъстѫ ѹбенъ бꙑстъ Е 38а 8 Изч Е Гр [τοῦ] ᾿Ασσοῦρ