Старобългарски речник
асклпꙗдъ 
асклпꙗдъ -а м ЛИ Асклипиад — християнин, умр. мъченически заедно със смирненския епископ Пионий, Лин и др. по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 11 март с съ савніѭ.  съ асклпмъ постꙙште сꙙ.  ꙗко вдѣ ꙗко ѹтро въ тъ дьнь ѧт мѫтъ бꙑт. въꙁемъ роꙁвънꙑ ꙁвтꙑ тр на вꙑѭ своѭ въꙁлож.  савн(н)ї  асклп.  жідѣахѫ сѣдꙙште въ домѹ С 125.1, 4 тае въпраша асклпада полемѡнъ С 132.26—27 глаголааше же сего рад. же бѣаше съ нам асклпꙗдъ С 133.16 асклпад же къ піѡню рее. не бош л сꙙ мене о семъ С 139.4 С Гр ᾿Ασκληπιάδης асклпадъ асклпꙗд асклпад асклп