Старобългарски речник
аскалонъ
аскалонъ
-а
м
МИ
Аскалон [дн. Aschqelon] — град в Палестина на Средиземно море, между Газа и Ашдод
вьсѣдъ въ корабь. малꙑ въ пѫнѫ отъплѹвъ. нѣ отъ кого сѫпротвовѣтрꙗ въꙁврат сꙙ съ многоѭ бѣдоѭ въ аскалонъ
С
294.3—4
Изч
С
Гр
᾿Ασκάλων
От
евр
’Ašquelōn
