Старобългарски речник
асафъ 
асафъ м ЛИ Асаф — син на Верех [1 Пар 15.17]; главен музикант и началник на певците по времето на старозаветния цар Давид [1 Пар 16.5]. Името му стои в заглавието на дванадесет псалома [Пс. 49, Пс. 72—82] асафъ. же о вьскрѣшенї. въстан бжⷪе сѫд ꙁем С 478.23 Изч С От евр ’Asāf ’събирач’