Старобългарски речник
асафъ
асафъ
-а
м
ЛИ
Асаф — син на Верех [1 Пар 15.17]; главен музикант и началник на певците по времето на старозаветния цар Давид [1 Пар 16.5]. Името му стои в заглавието на дванадесет псалома [Пс. 49, Пс. 72—82]
асафъ. же о вьскрѣшенї. въстан бжⷪе сѫд ꙁем
С
478.23
Изч
С
От
евр
’Asāf
’събирач’
