Старобългарски речник
архла 
архла -ꙗ м ЛИ Архелай — син на Ирод I Велики; етнарх [4 г. пр. н.е.—6 г. от н.е.] на Юдея, Самария и Идумея слъшавъ же. ѣко архла црствѹетъ въ юде. въ рода мѣсто оца своего. ѹбоѣ сѧ тамо ті А Мт 2.22 СК Б Изч А СК Б Гр ᾿Αρχέλαος архѣла