Старобългарски речник
архерескъ 
архерескъ -ꙑ прил Архиерейски, който се отнася до архиерей он же прлежаахѫ гласꙑ вел просѧште его на пропѧте. ꙇ ѹстоѣахѫ глас хъ. ꙇ архерест М Лк 23.23 З ѡсвѣще ꙇꙁ небсе свѣтомь велкꙑмь. павꙿла апла твоего. на пѫт по срѣдѣ дрѹжнꙑ его. сѫща не твоего апла. нъ архерѣска. тебе же вражъдѹѭща ... ꙇꙁемъ ꙁракъ его ... ꙇ гласъ прѣстꙑ даѩ емѹ СЕ 34а 11—12 ѡ како прѣштень архереско. въꙁꙿмѫт апостольскꙑ трѫтꙑ С 471.22 гда се глаголааста къ себѣ. бѣжвѣ дръꙁост арꙿхерескꙑ. отъбѣжвѣ владꙑьн҄ꙙ ѹбїствьнꙑѧ рѫкꙑ ... бѣжвѣ арꙿхерескꙑ ꙗрост. отъбѣжвѣ кнгъ прѣштеньꙗ. побѣгнѣвѣ. да не постжена бѫдевѣ дѫшта. ѹклонвѣ сꙙ отъ сего пѫт С 272.5, 9 арꙿхереска свѣта. словъмъ острѹꙗаше. сльнъ словомъ.  дѣльмь С 476.26 Изч М З СЕ С От гр τῶν ἀρχιερέων, τῷ ἀρχιερεῖ архерѣскъ Нвб архиерейски ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ