Старобългарски речник
архдꙗконъ 
архдꙗконъ -а м Архидякон — духовен сан, най–високата дяконска степен в източноправославната църковна йерархия мⷺца деⷦ҇ ... ҃ж҃. стаго пръвомⷱка архдѣкона стефаⷩ҇ А 135b 8 Изч А От гр ἀρχιδιάκονος Нвб архидякон ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ