Старобългарски речник
архангельскъ 
архангельскъ -ꙑ прил Архангелски, на [от] архангел аћлъскꙑѩ слꙑ тебе слѹжѧтъ. архћлъсц лц. тебѣ кланѣѭтъ сѧ СЕ 4a 15 варатъ вьсꙙ гаврлъ арꙿхстратгъ. ꙗкоже по обꙑаю радост благовѣштенꙗ прностъ ловѣкомъ.  глаголъ етеръ крѣпокъ.  арханг҄ельскъ.  воводьскъ свѣтьлъ С 464.13—14 Изч СЕ С От гр τῶν ἀρχαγγέλων, ἀρχαγγελικώτατος архаћельскъ Нвб архангелски ОА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР