Старобългарски речник
арханг҄елъ 
арханг҄елъ -а м В християнството — главен [пръв] ангел, архангел въ шестъ же мⷺць. посъланъ бъстъ архнћлъ гаврлъ оⷮ ба. въ градъ галлескъ мѧ емѹ наꙁареѳ А ЛК 1.26 Срв.С 246.4 ѹмлосръд сѧ на мѧ окаанааго. ѹкрот сѧ. ѹвѣща сѧ. прѣстꙑѩ т матер рад. рождьшѧѩ тѧ плътѭ бесѣмен. стꙑхъ аћлъ ꙇ арћлъ рад.  стꙑхъ пркъ ꙇ аплъ рад СЕ 79а 14 хъ. снъ бо сѧтъ скꙑ. не іматъ къде главꙑ подъклоніті. града не імꙑ. брашъна не імꙑ владъка (!) вьсеѩ тварі. аћлмъ ꙇ архнћломъ. ꙇ вьсѣмъ. вꙑшънімь сіламъ творць (!) К 6а 26 онъ же ѹвѣштавъ сꙙ.  тѹ аб срьдьце въдавъ прошааше кръштенꙗ. молꙗше же сꙙ акꙑ мѫжѹ архагꙿгелѹ. мнꙙ сего ловѣка сѫшта С 25.7—8 свꙙтꙑ артемонъ глагола слоѭ хрстосовоѭ.  рафала архагг҄ела ꙁвѣр сѧ ꙁморхъ С 231.8 прт бо матъ на облацѣхъ небесъскꙑхъ. въ славѣ отца свого  свꙙтꙑхъ агг҄елъ  архагг҄елъ С 259.20—21 гда ѹбо ѹꙁьрш не тъкма анг҄елꙑ. нъ  арꙿхагг҄елꙑ  вьсь съборъ небесъскꙑхꙿ слъ. нъ  самого владꙑкѫ агг҄елъ. сꙺ нам праꙁдьнѹѭшта. ко т слово недостатъкѹтъ на весел С 491.4 до агг҄елъ простьрѣ сꙙ рѣь. арханг҄ел то спⷪвѣдань ꙗко  ꙗнкурѫ дръжꙙтъ. вьса тварь ꙗко  обꙙꙁань повѣдь обностъ С 509.16 А СЕ К С От гр ἀρχάγγελος Превежда и гр. ἄγγελος, ἀρχιστράτηγος [ вар. ὁ ἀσώματος] архагг҄елъ арханћелъ Нвб архангел ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН АР РБЕ ДА Срв Архангел м ЛИ СтИл,РЛФИ Архангел МИ Рангел диал м ЛИ Рангелов ФИ Рангеловден диал ДА