Старобългарски речник
артема 
артема -дꙑ ж ЛИ Артемида — в гръцката митология богиня на лова, покровителка на животните, защитница на девойките и женското целомъдрие; дъщеря на Зевс и Лето, близначка на Аполон [у римляните Диана] глаголашꙙ ... доместц. доброьств боꙁ.  освѣштан богꙑн҄ꙙ артемдꙑ. т тꙙ мѫтъ сънабьдѣт С 222.9 комсь рее. тꙑ л с раꙁорвꙑ  съкрѹшвꙑ велкѫ богꙑн҄ѫ арфемѫ С 226.15 комсь глагола. по правьдѣ нарее сꙙ артемонъ. ꙗкоже бо мьн҄ѫ то рабъ с богꙑн҄ꙙ артемдꙑ.  ꙁа н҄еже тождементъ с С 226.29 глагола ... комсъ. тако м велкѫѭ богꙑн҄ѫ артемѫ.  двонадесꙙтелѹьно сльньце С 231.2 Изч С Гр ῎Αρτεμις ιδος арфема