Старобългарски речник
артаванъ 
артаванъ -а м ЛИ Артабан IV — партски владетел [ок. 213 — ок. 227 г.], последният от династията на Аршакидите стрстъ стаго глгорѣ архепскꙋпа. велкꙑѧ арменѧ.  рмпсѧ.  дрѹжнꙑ еѧ. пр доклтѣнѣ цр.  пр цр перстѣ. артаванѣ. снѣ. аласур братѹ сѫщꙋ. кюрꙋ црѹ арменъскѹ. лъстѫ ѹбенъ бꙑстъ Е 38а 8 Изч Е Гр ᾿Αρταβάνος