Старобългарски речник
арон҄ь 
арон҄ь прил притеж от ЛИ Аронов [Ааронов], на Арон [Аарон] бꙑстъ въ дьн рода цѣсѣрѣ юдеска. ꙇере еднъ менемъ ꙁахарѣ. отъ ефмѣрѩ авѣнѧ. ꙇ жена его тⷪ҇ъ дъштеръ арѡнь. ꙇ мѧ е елсаветъ М Лк 1.5 З А катапетаꙁм (...) комаѣ стаѣ стꙑмъ. ꙁлатѫ мѧщ кандлнцѫ.  скрнѫ ꙁавѣта. всѫдѹ ѡкованъ ꙁлатомъ. въ неже стамна ꙁлата. мѧщ маннѫ.  жеꙁлъ аронъ. проꙃѧбъше  скржал ꙁавѣта Е 29а 7 їꙁвелъ есі ѣко овьцѩ люді твоѩ рѫкоѭ мосѣовоѭ ї аронеѭ СП 76.21 домъ арнь (погр. вм. аронь, Север., с. 150а бел. под линия) ѹпьва на гѣ помощьнікъ і ꙁащітьнкъ (!) емѹ естъ СП 113.18 да реетъ нꙑнѣ домъ ааронь ѣко благъ. ѣко въ вѣкъ млость его СП 117.3 домъ їлевъ блствїте гѣ домъ аронь блгствіте гѣ. домъ левьг҄їнъ блгствіте гѣ СП 134.19 гі бже вꙿседръжтелю ... ѣко грѧдѫщее благвене. на главѫ аронѭ. ꙇ на брадѫ его ... тако да съндетъ блгвене твое. на главѫ раба твоего сего. ꙇ на брадѫ его. хотѧща пострѣщ ѭ СЕ 9а 11 Изч М З А Е СП СЕ Гр [τοῦ] ᾿Ααρών арѡнь аронъ ааронь