Старобългарски речник
аронъ 
аронъ -а м ЛИ 1. Арон [Аарон] — левит, по–стар брат на Мойсей [Изх. 7.7], пръв свещеник на израилтяните [Изх. 28 и 29; Лев. 8] неⷣ҇. а҃. поста. памѧⷮ҇ пррⷦ҇ма. мосі (!)  аронꙋ. алеⷼ҇ гⷭ҇ла а҃ мосї аронъ. до. гла (...) нмь евⷢ҇а ѡⷮ҇ ѡⷩ҇а глⷡ҇а ві СК 74.18—19, 19 неⷣ҇. а҇. поⷭ҇. в нѫже бꙑвае(т) памѧтъ. стꙑма мос  аронꙋ  промъ прркомъ Е 7а 13—14 (м)ос  аронъ въ ерехъ его. (..) прꙁ(ꙑ)вахѫ гѣ  тъ слꙑшаше ѧ Е 8а 6 Срв.СП 98.6 не ѡ себ кто пре(ме)тъ (...) отъ ба. ѣкоже ар(...) Е 10а 15 посъла мосѣа раба своего. арона егоже ꙁбъра себѣ СП 104.26  прогнѣвашѩ мосѣа въ стану.  аарѡна стаго гнѣ СП 105.16 въшъдъшѹ мѡӱс въꙁꙙт ꙁаконъ. решт арѡнѹ. сътвор намъ богꙑ  телецъ творт С 127.13 2. Арон — български болярин [неизв.— 14.VI. 976 г.], управител на Средецката област, син на управителя на Югозападна България комит Никола, брат на комитопулите Давид, Мойсей и Самуил. Баща на българския цар Иван Владислав [1015—1018 г.] (с ъ самодрьжъць б)ꙑстъ бльгарїнь родомь ... снь арона В Изч СК Е СП С В Гр ᾿Ααρών ᾿Αρών арѡнъ аарѡнъ Нвб Арон м СтИл,РЛФИ