Старобългарски речник
ароновъ 
ароновъ прил притеж от ЛИ Аронов, на Арон [брата на Мойсей] гі помѩнѫвъ нꙑ блстві нꙑ. блствілъ естъ домъ їлевъ. блствілъ естъ домъ арѹновъ СП 113.20 се ѹбо коль добро і коль красьно. еже жт браті въкѹпѣ. ѣко хрꙑꙁъма на главѣ. съходѩштеї на брадѫ ароновѫ. съходѩштї на ометꙑ рꙁꙑ его СП 132.2 же ѹбо жъꙁлъ ароновъ сѹхъ сѫштъ. раст  процвст повелѣ богъ С 300.15 Изч СП С Гр [τοῦ] ᾿Ααρών. Вар. арѹновъ Нвб Аронов ФИ СтИл,РЛФИ