Старобългарски речник
арменꙗ
арменꙗ
-ѩ
ж
МИ
велкаꙗ арменꙗ
ἡ μεγάλη ᾿Αρμενία
Велика Армения — част от Армения, област в Източна Мала Азия, разделена ок. 223—190 г. пр. н.е. от наместниците на Селевкидите Артатас и Дарех на Велика Армения [на изток от р. Ефрат] и Мала Армения [на запад от нея]; по–късно разкъсвани и преминавали под римска, византийска и персийска власт
мⷺца сепⷠ҇ ћ҃. стааго свⷳ҇номⷱка грігора археппа велкъѩ арменѩ
А
121b 21
стрстъ стаго глгорѣ архепскꙋпа. велкꙑѧ арменѧ. рмпсѧ
Е
38а 5
Изч
А
Е
Нвб
Армения
ОА