Старобългарски речник
арꙗнъ 
арꙗнъ -а м ЛИ Ариан — управител по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.] на гр. Хермополис, в Горен Египет, убил над 500 християни прведошꙙ го къ воводѣ. въ то же врѣмꙙ арꙗнъ кꙿто нарцамъ. старѣшна бѣаше въ пѹстѣѣмъ градѣ нарцамѣѣмъ С 146.7 арꙗнъ вовода рее. да сповѣстъ прѣжде мꙙ сво  кобь.  отъкждѹ стъ С 147.6 С Гр ᾿Αρειανός Нвб Ариан м Арианов ФИ СтИл,РЛФИ