Старобългарски речник
арстдъ 
арстдъ -а м ЛИ Елий Аристид [Aelius Aristides] — ретор и софист [117—189 г.] то л т сѫ (!) рторъства. то л сѫтъ твоѧ кн҄гꙑ. тѣхъ сократъ отъ аѳне не пострада. то л сократъ  арстдъ.  анаѯархъ.  про велаахѫ сꙙ. мже  флософѭ  правꙿдѫ.  тръпѣн любьꙗхѫ С 138.14 Изч С Гр ᾿Αριστείδης Нвб Аристид м Аристидий м Аристидов ФИ Аристидев ФИ СтИл,РЛФИ