Старобългарски речник
арматѣꙗ 
арматѣꙗ -ѩ ж МИ Ариматея — град в Палестина, северозападно от Ерусалим, отъждествяван днес със селищата Er Ramléh [дн. Ramba], Rentis и Neby Samouil прде лкъ богатъ отъ арматѣѩ. ꙇменемь осфъ. ꙇже  ѹ сѧ ѹ са. съ прстѫпь къ платѹ прос тѣла сва М Мт 27.57 З, А.Срв. Мк 15.43 М, З, А;Лк 23.51 М, З;Йо 19.38 М, З, А;К 14b 35 С453.23 С523. 23 стааго епфаніѣ. архепіскѹпа кѵпрьскааго. о погребен тѣла гнѣ. і ба нашего іѵ ха. і о іосфѣ. ꙇже отъ аріматѣѩ. ꙇ нкодімѣ ꙇ о сьні (!) гі нашего гробьнѣмь. по съпаснѣ мѵцѣ (!) дівъно бꙑвъшю К 12а 34 Срв.С 447.20 тѹ ꙇосꙇфъ. беꙁмѫжънꙑ мѫжъ марінъ. сьде ꙇосфъ. ꙇже отъ аріматі К 14а 16 Срв.С 451.28—29 Изч М З А К С Гр ᾿Αριμαϑαία арматꙗ аріматѣꙗ армаѳѣꙗ армаѳѣа