Старобългарски речник

ар

ар -ꙗ м ЛИ Арий — александрийски презвитер, според Епифаний Кипърски роден в Либия към средата на III в. [умр. ок. 336 г.]. Осъден и отлъчен от църквата [321 г.], защото става основоположник на еретическо учение, отречено на I Вселенски [Никейски] събор [325 г.], на II Вселенски [Цариградски] събор [381 г.] и на някои поместни събори ар ... да бѫдетъ отълѫенъ отъ славꙑ божѧ С 187.16 тѹ аб арю отъ алеѯандрѧ. въ константн҄ь градъ прт скоро повелѣ С 188.22 днъ арѡс. лштъ сꙙ слова С 509.18 а тꙑ кѫдѹ аре ... ѹвѣдѣ ꙗже проповѣдаеш. хса обскалъ л с акꙑ аꙁъ С 511.30 С Гр ῎Αρειος. Вар. арѡс Нвб Арий ВА