Старобългарски речник
араньскъ
араньскъ
-ꙑ
прил
Който се отнася до арианската ерес; ариански
дꙗволъ. но кѹмрослꙋжен. арꙗнъскѫѭ хѹлѫ ꙁобрѣте
С
186.14
нѣстъ дошъла ꙁападънꙑхъ странъ арꙗнъскаꙗ хѹла
С
197.20
кн҄гꙑ напсавъ посъла на нарота мѣста. ꙁаповѣдаѭштꙙ сце. цѣсарь ѳеѡдос. побѣднкъ самодръжецъ. къ вьсѣмъ аранъскомъ табьнкомъ
С
199.21
волмъ аранъскѫѭ вѣрѫ неже къ кѹпносѫштю прложт сꙙ
С
202.1
Изч
С
От
гр
᾿Αρειανικός,
τοῦ ᾿Αρείου,
᾿Αρειανός
арꙗнъскъ
аранъскъ
Нвб
ариански
ВА
РБЕ