Старобългарски речник
арета 
арета -ꙑ м ЛИ Арета — християнин, умр. мъченически в Негран [Арабия], обезглавен с още 240 души през 523 г. Пр. на 24 октомври мⷺца октоⷠ҇ а҃ ... мⷱка аретъ  дрѹжнъ его А 121b 25 Изч А Гр ᾿Αρέϑας