Старобългарски речник
ареопаг҄тъ 
ареопаг҄тъ -а м ЛИ донс ареопаг҄тъ Διονύσιος ὁ ᾿Αρεοπαγίτης Дионисий Ареопагит — епископ на Атина [I в. от н.е.] и член на углавния Атински съд [Ареопага]. Християнин, ръкоположен за проповедник от ап. Павел, умр. мъченически. Пр. на 3 октомври мⷺца октⷠ҇о в҃ стааⷢ҇ оца нагⷲ҇о мⷱка донсіа. ареопаћіта А 122а 11 Изч А ареопаћітъ