Старобългарски речник
апостолъ
апостолъ
-а
м
1. Апостол — всеки един от дванадесетте ученици на Исус Христос и от лика на седемдесетте апостоли
ѡбѣма же на десѧте аплма. ꙇмена сѫтъ се. пръвꙑ смонъ. ꙇже нареетъ сѧ петръ. ꙇ аньдрѣа братръ его
М
Мт 10.2
З
събърашѧ сѧ апл къ сѹ. ꙇ вьꙁвѣстшѧ емѹ вьсѣ елко сътворшѧ елко наѹшѧ
М
Мк 6.30
З
А
ꙇ егда бꙑстъ день прглас ѹенкꙑ своѩ. ꙇ ꙁбъравъ отъ нхъ дъва на десѧте. ѩже апостолꙑ нарее
М
Лк 6.13
З
ꙇ рѣшѧ апл гв. прлож намъ вѣрѫ
М
Лк 17.5
З
А
СК
в понⷦ҇е свⷮ҇ѣ неⷣ҇ стъⷯ҇ аплъ. алеⷺ҇ глаⷭ҇ а҃
А
2а 28
мⷺца октⷠ҇о ѕ҃ꙇ҃. стааго апла евћлста лѹкꙑ
А
123а 24
мⷺца октⷠ҇о ҃в҃. стааⷢ҇ апла ѣкова. брата гнѣ. евⷸ҇ оⷮ мⷴ. глаⷡ҇ п҃
А
124а 3
мⷺца аⷧ҇пр ҃ћ апла акова. ⷳ҇ ꙇⷠ҇ деⷠ҇к
А
146а 3
мⷺца юⷩ҇. ҃ꙁ҃. стѹю връховнѹю аплѹ. петра павла. еⷡ҇ ѡⷮ маⷴ҇ глаⷡ҇ ҃р҃ме҃
А
149b 24
аще хощеш прⷬ҇кѹ. л аплѹ ... л мⷱкъ мноѕѣхъ. не нароітѹ творт. сьде щ ѹкажеⷨ҇. прркⷨ҇о щ д҃ септⷠ҇ѧ аплѹ ⷳ а҃ ноѩбр. мⷱкъ многь щ ҃ септ҇ⷠ҇ѧ
А
157b 11, 15
мѣⷰ҇ октѧбра а҃ ананѧ апла. еваⷢ҇ ѡⷮ҇ (...) пса г҃ септѧбра
СК
131а 16
мѣⷰ҇ д҃і. апла флпа
СК
134а 9
Срв.У
IIa 2
мѣⷰ҇ л҃. апла аньдреꙗ. еваⷢ҇ ѡⷮ҇ маⷴ҇. псⷩ҇а. .в҃. неⷣ҇ по рꙋсаліꙗхъ
СК
134а 17
Срв.У
IIa 14
нѣсмъ л свободъ. нѣсмъ л апстлъ. не сха л гѣ нашего вдѣхъ. не дѣло л мое вꙑ есте ѡ г
Е
3б 15
пакꙑ прносмъ тебѣ. словесънѫѭ сѭ слѹжъбѫ. о ѹмеръшхъ въ вѣрѣ (бр)атрѣхъ нашхъ. отцхъ. патр(ар)ъсѣхъ. прцѣхъ. аплѣхъ. проповѣ(дь)нцѣхъ. евћстѣхъ ... ꙇ (вꙿ)сѣкомь дсѣ праведьнѣ. вѣроѭ (ѹ)меръшемъ
СС
IIIb 2
тꙑ ес хе вноградъ стнънꙑ. ꙇ оць тво дѣлатель естъ. тꙑ своѩ аплꙑ лоꙁе нареклъ ес
СЕ
13b 23; т
ѧ молмъ ꙇсхе бже нашъ. дажд намъ послѣдѹѭщмъ. стꙑѩ аплꙑ твоѩ. въ мѧ твое въставт сего. раба твоего братра нашего. посъл на нь млость твоѭ. ꙇ ѹтвръд ноꙁѣ его
СЕ
44а 7
ѡ съподоблень намъ. молтвоѭ стꙑхъ аплъ. ꙇ ѹенкъ гнь. црствѹ нбсъмѹ. гю помо
СЕ
60b 23
трѡⷣ҇. глаⷭ҇. а҃. на бжмь стра ст прѣсⷣтоѫщмь. дарꙋ намь благость. ст крьсⷭ҇те апоⷭ҇ломь похвало. ѹтврьжⷣене ст крьтⷭ҇е. прѣⷣлежѫщ на поклонене дьнесь. вьсе вселенно. поⷭтьнмь врѣменемь ѹблаж наⷭ҇
ТФ
А 2
мат же го блаженаꙗ слвꙗ. жвѣаше блꙁъ вратъ стааго паула апостола. на мѣстѣ нарцамѣѣмъ к҄ела нова
С
119.25
тѣмь ѹбо пршедъ на проповѣдь паулъ апостолъ. дного отъ сꙑновъ семѹ обрѣтъ пшетъ. ного же отъ апостолъ не вдѣхъ. нъ тъкмо ꙗкова брата господьнꙗ
С
246.19, 21
стааго оца нашего їѡанна ꙁлатоѹстааго слово въ новѫѭ недѣл҄ѫ. о невѣрьствї апⷪ҇ла ѳомꙑ
С
498.13
сътворшꙙ же блꙁъ тоѧ кѫпѣл. цркъве стааго връховьнꙗаго апⷪ҇ла петра
С
541.21
ѣкоже бжсьнꙑ апⷪ҇лꙿ глⷮ҇е. вѣсте л браⷮ҇ѣ любмаа како вьꙁвращаете сѧ вьспѧть. паⷦ҇ пеете сѧ творт ѩꙁьскаѣ всѣ
Р
II 2.26; т
ѣмь же потрѣбьно естъ въспомѣнѫт сьде апла главъша. съдѣствѹѭште же молмъ не въ тъште прѧт благодѣт бжѧ вамъ
ЗЛ
Ia 15
в(ъ ꙁаст)ѫпенїе і҃ в҃ і връховънюю аплъ
В
3
2. Апостол — богослужебна книга на православната църква, съдържаща новозаветните книги „Деяния на апостолите” и „Послания на апостолите”
апⷪ҇стⷪ҇лъ. къ евреѡмъ
Е
25а 12
проⷦ҇. глаⷭ҇. д҃. двенъ б(ъ). сⷯ҇ въ црквахъ блте. аплъ. къ тмоѳеѡмъ. (щ недѣⷧ҇)
Е
36а 14
проⷦ. глаⷭ҇. ҃. (въ вс)ѫ ꙁемлѫ. сⷯ нбса сповѣ. аплъ. пръвааго посланѣ ѡ(анѡва въ)
Е
36б 15
проⷦ҇. глаⷭ҇. д҃. двенъ бъ. сⷯ҇. въ цр апстлъ къ галатомъ. браⷮ҇. облѣцѣте сѧ ѣко ꙁбран бѹ щ неⷣ҇. л҃
Е
38а 12
ьтⷮ҇е ⷮ҇ьць. апⷧ҇о. пѣвⷰ҇е. алⷧ҇е глⷭ҇а скрь б҃
СЕ
58b 14
ⷮ҇ьць апⷧ҇о. алⷧ҇е глⷭ҇а ѕ҃ стⷯ҇. прꙁьр на мѧ помлѹ мѧ
СЕ
99b 20
сⷯ҇. ꙁнаемъ въ юдѣ бъ. въ л веле мѧ его. аплъ къ ефесеомъ
СЕ
105b 9
3. Пратеник, посланик
амнь амн глаглѭ вамъ. нѣстъ рабъ боле га своего. н аплъ боле посълавъшааго
М
Йо 13.16
З
СК
Образно.
братѣ. стаѣ ꙁваню нбеснⷪмѹ прѧстънц. раꙁѹмѣте апстла. архереѣ. сповѣданѣ нашего іс ха вѣрна сѫща. сътворшомѹ ѣко ⷨⷪс въ въсемъ домѹ
Е
25а 15
М
З
А
СК
У
Е
СС
СЕ
ТФ
К
С
Р
ЗЛ
В
От
гр
ἀπόστολος [ вар. συναπόστολος]
Нвб
апостол
ОА
ВА
НТ
НГер
ЕтМл
МлБТР
ЕтБАН
АР
РБЕ
ДА
Срв
Апостол
м
ЛИ
Апостолина
ж
ЛИ
Апостолов
ФИ
СтИл, РЛФИ