Старобългарски речник
апамꙗ 
апамꙗ -ѩ ж МИ Апамея — град в Сирия в областта Апамена [дн. селището Qalat al–Moudiq], основан от Антиох I Сотер [281—261 г. пр. н.е.] прде нѣкто палатї ... дꙑ же отъ апамѧ С 562.7 Изч С