Старобългарски речник
апамскъ 
апамскъ -ꙑ прил от МИ 1. Апамейски, който се отнася до Апамея във Витиния шъдъ же анѳупатъ въ апамскꙑ градъ.  пожъръ кѹмромъ. повелѣ првест прѣдъ сꙙ стꙑѧ мѫенкꙑ С 111.18 2. Апамейски, който се отнася до Апамея в Сирия въ ꙁем же апамстѣ моностꙑрь (!) бѣаше С 557.20 Изч С Гр [τῶν] ᾿Απαμαίων