Старобългарски речник
антѵпатъ 
антѵпатъ -а м Проконсул, римски областен управител блаженꙑ же кодратъ ... рее къ анѳѹпатѹ. самъ прдохъ антѹпате прѣдъ тꙙ С 99.26, 27  гда сташꙙ прѣдъ анꙿѳупатомъ. ѹмол стꙑ кодратъ слѹгꙑ. да того прьвѣ слѹгꙑ вьведѫтъ. вьведенѹ же мѹ бꙑвъшѹ прѣдъ анѳупата. рее анѳупатъ къ стоуѹмѹ. пожьр богомъ С 105.26, 29, 29—30  прѣшедъшѹ антѹпатѹ рундак҄ь рѣкѫ. ꙁдошꙙ протвѫ мѹ кнꙙꙁъ же бѣ того мѣста С 117.1 тъгда раꙁгнѣвавъ сꙙ анꙿтупаѳъ. повелѣ огн҄ь вьꙁгнѣтт С 117.30 С От гр ἀνϑύπατος антѹпатъ анѳѹпатъ анꙿтупаѳъ Нвб антипат ОА