Старобългарски речник
антонъ
антонъ
-а
м
ЛИ
1. Антоний — християнин, умр. мъченически в Анкира [Мала Азия] по времето на Юлиан Отстъпник [361—363 г.]. Пр. на 7 ноември
мⷺца ноⷠ҇ѩ ж҃ стъхъ мⷱкъ антона родітелю его
А
126a 3
2. Антон — име, познато само от надгробен надпис [921 г.]
по р(абъ) (б)ж антонъ
КН
Изч
А
КН
Гр
᾿Αντωνῖνος
Нвб
Антон
Дюв
НГер
СтИл,РЛФИ
Срв
Андон
диал
ДА
Антонов
ФИ
Андонов
ФИ
СтИл,РЛФИ