Старобългарски речник
антхрьстъ 
антхрьстъ м Антихрист, сатана, дявол вьнде антхръстъ въ градъ. погѹбтъ крьстꙗнꙿ С 221.3—4 Изч С От гр ἀντίχριστος антхръстъ Нвб антихрист ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ДА антирѝс ’хитър човек’ диал ДА