Старобългарски речник
антпа 
антпа -ꙑ м ЛИ Антипа — епископ на Пергамската църква, заточен по времето на имп. Домициан [81—96 г.] на остров Патмос. Умр. мъченически в Пергам, Мала Азия. [Срв. Откр 2.13.] Пр. на 11 април мⷺца апрⷧ а҃ꙇ҃ стаⷢ антма [погр. вм. антпꙑ] А 145b 24 Изч А Гр ᾿Αντίπας