Старобългарски речник
антнопол҄ь 
антнопол҄ь - ж МИ Антинополис [Антиноя] — град на десния бряг на р. Нил в провинцията Тиваида [диоцез Египет, префектура Изток], основан от имп. Адриан ок. 132 г. от н.е. [дн. селище Шеих Абад] арꙗнъ вовода рее ... дѣмъ на онѫ странѫ къ антнопол҄ь [!] С 150.5 савнъ ... ведомъ къ антінопол. прѣшедъ рѣкѫ  отънемогъ. прѣбꙑ тѹ блюдомъ пр брѣꙁѣ рѣкꙑ С 150.8—9 вовода же вьсѣдъ въ корабь хотѣаше прѣт къ антнопол҄ С 150.13—14 Изч С Гр ᾿Αντινόπολις