Старобългарски речник

антмъ

антмъ -а м ЛИ Антим — епископ на Никомидия в провинцията Витиния [дн. Измит на Мраморно море], обезглавен по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 3 септември мⷺца септⷠ҇ѧ в҃ стааⷢ҇ стлѣ мⷱ҇ка антіма еппа нкоміⷣ҇ А 114b 27—28 мⷰ҇ѣ г҃ стаго епантма [погр. вм. еп антма] СК 125b 4 (ан)тма. епскѹ (...) Е 24б 3 Изч А СК Е Гр ῎Ανϑιμος Нвб Антим НГер СтИл,РЛФИ