Старобългарски речник
аннаII 
анна -ꙑ ж ЛИ 1. Ана — съпруга на Йоаким, майка на Богородица [Дева Мария]. Пр. на 9 септември — Йоаким и Ана; 9 декемри — Зачатие на св. Ана; 25 юли — Успение на св. Ана мⷺца сеⷠ҇п ꙁ. стѹю праведънкѹ акма  аннъ. евⷸ҇а оⷮ лоⷦ҇у А 116d 15 Срв СК 126 b 17 мⷺца дⷦ҇е ꙁ̑ ꙁаѧте стъѩ аннъ. бцѫ шті ѕ̑ сепⷠ҇тѧ А 128b 22 мⷺца ⷧ҇ю. ҃д҃. ѹсьпене стъѩ аннъ. мтре бгнъ.  стъѩ евпраксѩ.  прнⷣ҇ъѩ олѵмпіадъ. ̑ сѫⷠ҇ е҃ ноⷡ҇ лѣⷮ҇ оⷮ лоⷦ҇у А 150b 29 стр (...)  (...)  ътъца кю (...) не стꙑѧ бц(ѫ) (...) ѧ аннꙑ. Е 25а 5 с (...) (м)а. акма ( анѣ) Е 28б З 2. Ана — вдовица, пророчица, присъствала в храма при представянето на Йосиф и Мария с младенеца Христос. Пр. на 3 февруари и 28 август [след IX—X в.] главꙑ еванћліѣ еже от лѹкꙑ ... г҃ о аньнѣ пророц М 76а 7 Срв.З 129а 4 ꙇ бѣ анна пророца. дъшт фанѹлева. отъ колѣна асѹрова. с ꙁаматорѣвъш въ дьнехъ мноѕѣхъ. жвъш съ мѫжемь ж҃ лѣтъ. отъ дѣвъства своего.  та въдова до осм десѧтъ  етꙑръ лѣтъ. ѣже не охождааше постомь  молтвам. слѹжѧшт день  ношть М Лк 2.36 З А СК 3. Ана — майка на старозаветния първосвещеник и пророк Самуил [1 Цар. 1.20]  съвѣдѣтел҄ьствѹтъ сарра.  сь н҄еѭ ревека.  пакꙑ анна. грѫстокааго неплодьства. работавъшꙙ страст.  оть тебе свободѫ прмъшꙙ С 250.3 4. Ана — съпруга на св. Конон потомь же несторъ кꙿто вь тѣхъ мѣстѣхъ. добрааго корене обрѣтъ сꙙ. нада нарцамѫ мꙑ женѫ ...  проꙁꙙбоста плода благовѣрънааго.  нарекошꙙ мꙙ мѹ кононъ. семѹ же въꙁдрастомъ съвръшенѹ бꙑвъшѹ. родтел҄ѣ мѹ съвѣштаста сꙙ жент ї дѣвцеѭ менемь анꙿна С 24.29 5. Ана — име на приближена на Преславския царски двор [Х в.], познато само от надгробен надпис ѹсъпе раба бжꙗ ана П9 Изч М З А СК Е С П9 Гр ῎Αννα аньна ана Нвб Ана ж ВА НТ НГер СтИл,РЛФИ Срв Анчица, Аничка СтИл,РЛФИ