Старобългарски речник
аннаI 
анна -ꙑ м ЛИ Ана — юдейски първосвещеник по времето на Христос въ пѧтое на десѧте лѣто. владꙑъства тверѣ к҄есарѣ ... пр архере аннѣ  каѣфѣ. бꙑстъ глъ бжі къ оанѹ ꙁахарнѹ снѹ въ пѹстꙑн М Лк 3.2 З А СК Б слѹгꙑ юдескꙑ. ѩсѧ са  съвѧꙁашѧ . ꙇ вѣсѧ  къ аннѣ пръвѣе. бѣ бо тьсть каѣфѣ М Йо 18.13 З А СК посъла же і анꙿна съвѧꙁана къ каꙇафѣ архереов З Йо 18.24А, СК дъвоꙇ людье вь сіонѣ. въ врѣмѧ хвьнѣ мѫцѣ прідѫ. еврѣсці. кѹпъно же ꙇ поганьсці. дъва цсрѣ пілатъ. ꙇ родъ. два архерѣаа. ꙇ ан҄на ꙇ каафа. да обѣ пасцѣ. въ кѹпѣ бѫдете ова прѣстаѭшт. а хвъна нанаѭшт К 13b 8 Срв.С 450.16 Изч М З А СК Б К С Гр ῎Αννας. Вар. аньна анъна