Старобългарски речник
аннъ 
аннъ -а м ЛИ Анин — отшелник и чудотворец, живял в Месопотамия. Пр. на 18 март [по ръкописни данни и на 20 февруари, и на 19 март] сънт  псанью прѣдат. ꙗже отъ ловѣка бжꙗ анна. боꙗꙁньѭ многоѭ ѹѧтъ. не облѣнхъ сꙙ наꙙт. нареенааго съненьꙗ С 543.21 вьсѹ въсхотѣ отъ насъ псанью прѣдат. памꙙт же въ стꙑхъ анна С 544.7 бꙑвъшѹѹмѹ вновънѹ въ наꙙлѣ. сьповѣданю ѹбо же о блаженѣмь аннѣ. вѣно сѫште ... стъ сце С 544.22 стꙑ же анна аб ѹвѣдѣвъ само то отъ стааго дха. прꙁъва дного ... льва С 558.3 С анна