Старобългарски речник
анатол 
анатол -ꙗ м ЛИ 1. Анатолий — дякон на александрийския архиепископ Диоскор, по–късно цариградски патриарх [449—458 г.]; на Халкидонския събор [451 г.] противник на монофизитите. Пр. на 3 юли, през IX—X в . и на 20 ноември мⷺца ноѩⷠ҇ ... ҃ стъⷯ҇ оць наⷲ҇х архппъ бъвшх цр градѣ. максмна прокла. анатолѣ [погр. вм. анатолѣ]  ћенада А 127а 27—28 2. Анатолий — вероятно лаодикийски епископ по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.] слꙑшавъ же епскѹпъ анатол к҄есарскаго града ꙗко кръстшꙙ сꙙ оть н҄его мноꙁ ... де къ правьднкѹ артемѹ цѣловатъ го С 236.17 Изч А С Гр ’Ανατόλιος Нвб Анатолий м Анатоли м СтИл,РЛФИ