Старобългарски речник
анастасꙗ 
анастасꙗ -ѩ ж ЛИ 1. Анастасия — християнка, умр. мъченически в Рим [ок. 290 г.] по времето на имп. Диоклециан [278—305 г.]. Пр. на 22 декември мⷺца деⷦ҇ ҃б҃ стъѩ мⷱцѧ анастасіѩ А 132b 2 2. Св. Анастасия — име на древна църква в Цариград [най–вероятно дн. джамия Мехмед паша, на югозапад от Атмегдан]. Възможно е да става дума за църква „Св. Възнесение” [неидентифицирана] ꙗже црькꙑ потомъ цѣсаремъ повелѣнмъ съꙁъдана бꙑст’.  нарее сꙙ анастаса С 198.9 Изч А С Гр ’Αναστασία ’Ανάστασις Нвб Анастасия ж НГер СтИл,РЛФИ Срв Анастаса ж Анастаси м Анастас м СтИл,РЛФИ