Старобългарски речник
анагностьство
анагностьство
-а
ср
Чин, служебна степен на църковен четец и певец
мѫенкъ глагола. шесть на десꙙте лѣтъ сътворхъ въ анагностьствѣ. потаѧ кн҄гꙑ божѧ
С
227.12
Изч
С
Гр
ἡ τῶν ἀναγνωστῶν τάξις
Нвб
Срв
анагност
църк
НГер
МлБТР
ЕтМл
РРОДД
ДА
анагносѝя
’анагноство’
ж
РРОДД
Анагности
м
ЛИ
Анагностов
ФИ
СтИл,РЛФИ