Старобългарски речник
анавлъ 
анавлъ -а м ЛИ Анавл — вероятно църковният служител Агатодор, мъченик заедно с Папила, Карп и Агатоника по времето на имп. Деций [249—251 г.] в Пергам [Мала Азия]. Пр. на 13 октомври мⷺца октоⷠ҇ в҃ꙇ҃ стх мⷱ҇к. папѹла распа анавла [!]  дрѹжнъⷯ  А 122b 18—19 Изч А Гр ’Αγαϑόδωρος