Старобългарски речник

амосъ

амосъ -а м ЛИ Амос [Амон] — юдейски цар [642—640 г. пр. н.е.], един от прадедите на Христос [4 Цар 21.18—26; 1 Пар 3.14; 2 Пар 33.20—25] манасі же роді амоса. амось же роді осіѭ А Мт 1.10 Изч А СК Гр ’Αμώς От евр ЛИ ¯Amōs ’носещия нося’