Старобългарски речник
амонъ 
амонъ -а м ЛИ 1. Племенно название от ЛИ. Амон — син на Лот и братов син на Авраам; амонитците [амонитите] живели в непрестанни борби с израилтяните [1 Цар 11; 2 Цар 10]; по–късно заедно с тях покорени от асирийците на тѩ ꙁавѣтъ ꙁѣшташѩ ... г҄евал і мамънъ (погр. вм. амонъ, Север., с. 111, бел. под линия) і амалікъ іноплеменьнці СП 82.8 2. Амон — християнин, дяконнаставник на четиридесет девици, умр. мъченически заедно с тях по време на имп. Лициний [308—324 г.] в Хераклея, Тракия. Пр. на 1 септември памѧтъ ... стхъ м҃. женъ постънцъ ...  стго амона Е 20а 18 Изч Е СП Гр ᾿Αμμών ’Αμμοῦν От евр ’āmōn ’изкусен художник’?